Обреди и легенди, свързани с Гергьовден

Богатата и разгърната обредност по Гергьовден ни отвежда към дълбока древност. Обичаите и обредите за Гергьовден се свързват преди всичко с грижите за добитъка в началото на животновъдната година. Трудовият селянин мечтае за плодородие по нивите, кипи от желание за здраве, дълголетие и щастие. Голяма част от обичаите и обредите се извършват извън селището – при кошарите, на зелените поляни, на нивите, край реките и изворите.

Обредно издояване на овцете

Съществен момент на Гергьовден е първото обредно издояване на овцете. Първа се дои овцата, която най-напред се е обагнила. Нейното агне се пренася курбан на свети Георги. В Западна България първото мляко се оставя край огнището, където се крие духът на прародителя и играят хоро покрай него.

Обредно изливане на първото мляко

Всичко това го свързваме с патриархалнородовото общество. На Гергьовден се раздава прясно мляко, сирене и месо за мъртвите. Обредното изливане на първото мляко се извършва в земята или в реката. Символиката с реката е, за да тече млякото на овцете като реката, т. е. като водата.

Жертвоприношение

Първото обагнило се агне през годината се пренася в жертва на свети Георги. Това е важен момент от празника и се извършва от най-възрастния мъж в къщата. Той е празнично облечен и закичен с китка. Отлъченото от майка си агне се почиства и сресва. Окичва се с венец. Преди обаче да го заколят, то трвбва да бъде захранено символично с трици, сол и трева. Триците означават плодородие през годината, солта е за ситост, а тревата я свързваме с изобилна паша за овцете.

Като отзвук от миналото, когато жертвеното животно е било изгаряно, е останал момента с прекадяването или паленето на свещ на дясното рогче на агнето. Също се изгаря и малко от вълната на агнето.

За да не влизат лошотии и магии в къщата с кръвта на закланото животно се намазват стената и прага на къщата. Децата и добичетата пък се бележат по челото и брадичката, за да са здрави и читави.

Обредни хлябове

За Гергьовден се приготвят обредни хлябове и гергьовски краваи. Пластичната украса на тези хлябове символизира основните поминъци на българина – земеделие и животновъдство. Месят се и по-специални хлябове, свързани с овцевъдството. Символично върху тях се изобразяват овце и агнета, кошара и овчар. В Шуменско замесват гергьовски хляб „Кошара“. В Южна България приготвят специални хлябове и за мъртвите. Наричат ги подавки или просурки.

Обредни хороводни песни

По традиция на Гергьовден се изпълняват и обредни хороводни песни. Основният сюжет в песните е свързан със свети Георги, който наглежда посевите. Християнският елемент е много слаб, защото на преден план е изведена идеята за зреещия плод, за съдбата на патриархалното семейство. Правят се и Гергьовденски благословии.

Обредна обиколка на нивите

На Гергьовден се обикалят нивите и се бодват в тях разлистени клонки. Според този обред силата на разлистеното клонче се предава на нивата, за да се увеличи плодородието й. В Южна България стопанинът къса двойно изкласилите стебла. Занася ги в хамбара си, за да не може да се направи магия на нивата му.

Легенда за Гергева скала

Изправен върху Гергева скала, виждаш като на длан цялата Разложка котловина.За да се стигне обаче до нея, пътеката се провира през тесен процеп в каменните отломки. Но не всеки се осмелява да премине през процепа-чистилище. Но който го направи, излиза оттам пречистен от греховете си. А гледката е незабравима и спираща дъха. Друга забележителност под кръста върху скалата са няколко „следи“ от конски копита. При дъжд се пълнят с дъждовна вода, а на дъното се виждат монети. Дошлите тук ги хвърлят за здраве и да бъдат благословени. Вдлъбнатините с форма на подкова, според легендата са оставени от коня на свети Георги. Легендата гласи, че самият свети Георги някога е живял по тези места. Той е закрилял християните. Заради тази си дейност е бил подгонен. Препуснал през гората, но когато стигнал до скалата, пред него зейнала огромна пропаст. Тогава Господ дал криле на коня му и светецът се спасил. За да се помни това, върху скалата личат отпечатъците от конски копита. На Гергьовден на това място се прави курбан в чест на светията.