При взаимодействие на човека и природата се пораждат разнообразни магически практики. Те се свързват с ловния период и събирателството от миналото. Затова запазването на кожата и заравянето на костите на жертвеното животно, свързваме с идеята за възраждане на убитото животно.
Събиране на билкиСъбиране на зеленина и лековити билки води началото си от събирателството в миналото. Смята се, че билките, които се берат на Гергьовден имат голяма лечебна сила. Затова в навечерието на празника или рано сутринта на Гергьовден момите, момците и младите булки се събират на групи. Обикалят по поляните и ливадите, край реките и берат цветя, кършат разлистени клонки, пеят гергьовски песни. Момите и ергените се окичват с цветя и клонки. Закичват се и стопанските постройки, кошарите и вратите на къщите.
В Трънско отбелязват Гергьовден с ритуала „За цвеке“. Това е стародавен ритуал, който събира рано сутрин млади и стари в планината. Това са така наречените „цвекяре“. Отиват в планината, газят в мократа трева и берат гергьовче или както там го наричат джурджовче. Това жълто горско цвете е символ на здраве и дълголетие. Ритуала включва и гергьовска закуска на берачите. Това е приготвено чеверме горе в планината от набодени на дълги шишове агнешки главички, украсени с венци от гергьовче и букова шума. След като похапнат „цвекярете“ слизат долу и подаряват китки гергьовче и разлистени букови клонки, а хората ги благославят, пожелават си здраве и се хващат на хорото. После окичват портите си с гергьовче и сядат на гергьовската трапеза.
Според народните вярвания на Гергьовден всичко е покрито с блага роса. Жени и девойки през нощта срещу Гергьовден ходят из росните ливади, събличат се голи и се търкалят върху росната трева. Така те се къпят за здраве и дълъг живот.
На вече разлистено дърво се връзват люлки и се люлеят на тях на Гергьовден. Вярва се, че така се пренася растителната сила на дървото върху човека по време на пролетното събуждане на природата. Тъй като на люлките се люлеят предимно млади моми и ергени, песни и закачки не липсват. Техните песни и припевки имат любовен и весел характер.
В цялата страна е познат обичаят надпяване на китки или пръстени. Предимно го свързваме с празника Еньовден, но се среща и на Гергьовден. Така например в навечерието на празника Гергьовден в части от Западна България млади момичета изпълняват ритуала „Топене на китките“. Прави се за сбъдване на най-съкровените желания и мечти.
Българите са се опитвали да гадаят по времето на някои религиозни празници. Гергьовският дъжд е на добро. Всяка капка дъжд, паднала през този ден става на жълтица. С празника Гергьовден са свързани и много други гадания – за здраве, за богатство, за узнаване на любим.
|
|